В Календара на християнската църква Благовещение е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди раждането на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той й съобщава, че ще стане майка на Божия син. Благата вест дава и наименованието на празника Благовещение.
В народните представи денят се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
В този ден се сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”; “плашат” се овошките, които не дават плод; белязват се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец” или “Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне”.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник. (БГНЕС)
